Conjugaison:bulgare/измета

измета
Formes impersonnelles
		singulier			pluriel
		masculin	féminin	neutre
participe passé actif (forme simple)		измел	измела	измело	измели
participe passé actif (forme articulée)		longue : измелият, courte : измелия	измелата	измелото	измелите
participe imparfait		изметял	изметяла	изметяло	изметели
participe passé passif (forme simple)		изметен	изметена	изметено	изметени
participe passé passif (forme articulée)		longue : изметеният, courte : изметения	изметената	изметеното	изметените
participe présent (forme simple)		изметящ	изметяща	изметящо	изметящи
participe présent (forme articulée)		longue : изметящият, courte : изметящия	изметящата	изметящото	изметящите
substantif verbal (forme simple)				изметене		изметения
substantif verbal (forme articulée)				изметенето		изметенията
gérondif		изметейки
Formes personnelles
		singulier			pluriel
		1re	2e	3e	1re	2e	3e
indicatif	présent	измета	изметеш	измете	изметем	изметете	изметат
	aoriste	изметох	измете	измете	изметохме	изметохте	изметоха
	imparfait	изметях	изметеше	изметеше	изметяхме	изметяхте	изметяха
	futur	ще измета	ще изметеш	ще измете	ще изметем	ще изметете	ще изметат
	parfait	измел съм	измел си	измел е	измели сме	измели сте	измели са
	plus-que-parfait	бях измел	беше измел	беше измел	бяхме измели	бяхте измели	бяха измели
	futur antérieur	ще съм измел	ще си измел	ще е измел	ще сме измели	ще сте измели	ще са измели
	futur du passé	щях да измета	щеше да изметеш	щеше да измете	щяхме да изметем	щяхте да изметете	щяха да изметат
	futur antérieur passé	щях да съм измел	щеше да си измел	щеше да е измел	щяхме да сме измели	щяхте да сте измели	щяха да са измели
	forme passive réfléchie	измета се	изметеш се	измете се	изметем се	изметете се	изметат се
conditionnel		1re	2e	2e	1re	2e	3e
		бих измел	би измел	би измел	бихме измели	бихте измели	биха измели
impératif		-	измети	-	-	изметете	-
narration indirecte	présent	изметял съм	изметял си	изметял	изметели сме	изметели сте	изметели
	aoriste	измел съм	измел си	измел	измели сме	измели сте	измели
	imparfait	изметял съм	изметял си	изметял	изметели сме	изметели сте	изметели
	futur	щял съм да измета	щял си да изметеш	щял да измете	щели сме да изметем	щели сте да изметете	щели да изметат
	parfait	бил съм измел	бил си измел	бил измел	били сме измели	били сте измели	били измели
	plus-que-parfait	бил съм измел	бил си измел	бил измел	били сме измели	били сте измели	били измели
	futur antérieur	щял съм да съм измел	щял си да си измел	щял да е измел	щели сме да сме измели	щели сте да сте измели	щели да са измели
	futur du passé	щял съм да измета	щял си да изметеш	щял да измете	щели сме да изметем	щели сте да изметете	щели да изметат
	futur antérieur passé	щял съм да съм измел	щял си да си измел	щял да е измел	щели сме да сме измели	щели сте да сте измели	щели да са измели
	forme passive	изметен съм	изметен си	masculin : изметен е, féminin : изметена е, neutre : изметено е	изметени сме	изметени сте	изметени са

Cet article est issu de Wiktionary. Le texte est sous licence Creative Commons – Attribution – Partage à l’identique. Des conditions supplémentaires peuvent s’appliquer aux fichiers multimédias.